Липса на дом и семейство
Да имаш семейство е естествено и много важно „притежание”. На семейната среда не може да бъде намерена алтернатива, за да израснем обичани и щастливи. Липсата на семейна среда изцяло променя и много силно влияе на живота на едно дете.
Още от малки ние се научаваме да пренасяме в други житейски ситуации начина на общуване, който сме възприели от семейната среда. Многобройни изследвания отбелязват пряката връзка между психическото и нравственото развитие и спокойната доброжелателна атмосфера в семейството, внимателното отношение между родители и деца. Известно е, че колкото по-малко топлина, обич и грижа получаваме, толкова по-бавно и трудно се оформяме като личности.
Психологическите проблеми при хора, лишени от дом и родители в детските си години, са свързани с начина на възприемане на собствената личност, емоционалното развитие и поведението в обществото. Поради липсата на модели за подражание, оценката за себе си е много трудна. По-голямата част от живеещите на улицата изпитват тревожност, депресия и желание за изолация. Те осъзнават, че положението, в което се намират, не важи за по-голямата част от хората и това предопределя отношението им към другите.
Разводът в семейството или загубата на някой родител също са част от въпроса за нарушената семейна цялост. Това са от тези събития, на които не можем да повлияем – част от трудностите и нещастията, които съпътстват човешкия живот.
Те ни нанасят травми и ние не можем да се преструваме, че не ни засягат дълбоко. Важното е обаче да знаем, че случилото се не зависи от нас и ние не носим отговорност за него. Ако изградим чувство за вина, и то за нещо, което е извън нас, тази нагласа може да ни преследва дълги години. Затова е важно във всички трудни ситуации да намерим близък, с когото да говорим за случилото се. И да потърсим сили в себе си, за да го приемем.