Липса на разбиране и недостатъчно внимание
В природата ни е да търсим разбиране и внимание от хората около нас. Получаването на внимание подсъзнателно показва, че сме приети от общността и сме предизвикали интерес в околните. Това е много важен процес за утвърждаване на собствената ни личност и налагане в приятелския или училищния кръг.
Периодът между 13 и 18-19 години е времето, когато се нуждаем от най-голямо разбиране, защото изследваме себе си, собствените си възможности и възприятия, независимо дали си даваме съзнателна сметка за това или не. Крехкостта на психиката ни през този период изисква получаването на адекватно разбиране както от страна на приятелския кръг, така и от страна на семейството. Приятелите около нас ни подкрепят, разбират, уважават и помагат, когато се нуждаем от помощ в трудна ситуация. Ето защо те са толкова важни за нас.
С родителите не можем да говорим на всички теми, които ни вълнуват. Тяхното разбиране обаче е много важно за нас. Понякога те са толкова улисани в собствените си грижи и ежедневие, че приемат за естествено да водим собствен живот, който има малко допирни точки с техния. Това, че закусваме заедно или се виждаме всеки ден, не означава, че получаваме всичко, от което имаме нужда.
Проблемът с липсата на достатъчно внимание е много труден да се установи, защото повечето от нас се радват на предоставената им „самостоятелност” и „свобода”.
Ако сме пренебрегвани като деца от родителите си, обикновено го разбираме едва като възрастни. И то по труден начин, защото тогава осъзнаваме какво ни е отнела тази липса и как е повлияла на характера ни.
Липсата на достатъчно внимание често поражда агресивно поведение или пък ни праща в другата крайност – на суперактивност, при която не можем да се концентрираме и не се съобразяване с другите. И двете състояния се появяват с цел да привлекат вниманието към нас. Агресията може да бъде насочена както към нас самите, така и към околните.
Проблемът и при двете състояния е, че губим „връзка със света”, трудно създаваме приятелства и не можем да контролираме настроението си. Това поведение тежи и много от нас търсят решение като се опитват да го „лекуват” с алкохол или наркотици.
Добрата новина е, че това положение може да се промени. И ние сме част от решението. Ако се отворим за родителите си, проявим активност и „рискуваме” повече, като споделяме с тях, вероятно отношенията ни ще се подобрят. Да не забравяме, че и на тях понякога трябва да им се напомня какво означава да си добър родител.