Насилие в училище

Насилието се разглежда като резултат от агресивното поведение на хората един спрямо друг, с което преднамерено се нанася вреда – физическа или психическа. Не може да се каже еднозначно как и защо възниква насилието. Съществено влияние обаче оказват фактори като разрушаването и загубата на социални връзки в съвременното общество, промяна в ценностната система, при която стойности като солидарност, готовност за оказване на помощ или съчувствие се изтласкват на заден план, разрушаване на връзката между деца и родители и др. Насилието често се възприема и като начин да се разрешат спорове и конфликти.

Насилието от ученик над ученик, нападенията над учители, насилието над ученици от учители, нанасянето на щети на училищната собственост - всичко това са проблеми, засягащи не само България, а и целия свят. И именно поради факта, че става често срещано явление, има опасност насилието в училище все повече да се приема като нормално нещо. А тези, върху които то се упражнява, да живеят в постоянен страх.

Насилието в училище има няколко проявления. То може да бъде психически тормоз и малтретиране, физическо насилие, побой, сексуално насилие, дори агресия, при която се използват оръжия.

От какво се поражда агресията у младите?

Независимо дали е физически или психически тормоз, насилието нанася поражения върху личността. Причините могат да се търсят в погрешно семейно възпитание, липса на дисциплина в училище, материални различия между подрастващите, възприемане на модели от външната среда (медии, филми, компютърни игри) и др. Зад агресията винаги стоят страх и недостиг на думи. Това не винаги е забележимо, защото често агресивните се държат доминиращо и демонстрират вътрешното си убеждение, че имат право и са над останалите.

Има и агресивна наклонност, която съпътства някои психопатологични състояния на личността. Някои от младежите, които проявяват насилие, имат психични проблеми. Те не им позволяват да разбират и изпитват нормални човешки емоции като състрадание, вина, разкаяние и тези хора имат нужда от професионална психологическа помощ.

Какво да правим?

Първо трябва да знаем, че имаме човешки права и трябва да ги отстояваме. От друга страна не трябва да пренебрегваме това, че учителите и училищното ръководство са част от училищния живот и трябва да бъдат въвлечени в проблемите, свързани с агресия и насилие. От тях трябва да очакваме да защитават правата ни като хора. Нашите родители също имат пряко отношение към живота ни в училище и само ще загубим, ако крием от тях случки от подобен род. Те искат най-доброто за нас и ще се застъпят за правата ни, когато някой се опитва да ни ги отнеме. Да си търсиш правата не е признак на малодушие, а напротив – пример за подражание и основание да се гордеем със себе си.

Ако на насилието се отговори с насилие, това поражда вълна от агресия. Получава се омагьосан кръг, от който много трудно се излиза. Затова е по-добре да се вслушаме в Оскар Уайлд: "Прощавайте на враговете си. Нищо не ги дразни толкова."

Ако насилието се толерира, то се мултиплицира. Тогава как да се отървеш от насилието, без да се примиряваш с него или да му отвръщаш? Как да се защитиш, като останеш на светлата страна?

Обикновено при акт на насилие - независимо дали е жертва, или свидетел, човек е в състояние на шок. Затова и първото, което трябва да направи, е да говори с някого за случилото се - родител, учител, педагогически съветник. Съществуват и неправителствени организации, които работят по проблемите на насилието, които също биха могли да помогнат.

В случаи на насилие ние имаме нужда и заслужаваме подкрепа, което не е срамно и не ни прави по-малко силни. Напротив, да говорим за случилото се и да си потърсим правата, е израз на зрялост и стабилен характер. Направим ли го, ще дадем пример и на други, които са малтретирани и те ще имат стимул да не мълчат и също да си търсят правата. Целта ни трябва да е справедливост, а не отмъщение.

Ако търпим или окуражаваме насилието и агресивното поведение, ние само даваме основание на насилника да вярва, че е прав, непобедим и да повтори и потрети поведението си. Да заразява и други след себе си и да вреди на здравословната училищна среда. Нали не искаме такъв човек да служи за модел за подражание?

Мнения

Пламена 21:01 / 02.11.2011 И аз съм 7 клас.Наистина има насилие и психическо и физическо,но то е неизбежно! В моето училище учителите знаят за насилието,даже наскоро сложиха камери и правят всичко възможно,за да го предотвратят.
Стоян 18:52 / 09.05.2011 Бля-бля-бля. Чета само празни думи с мно-о-го правописни грешки и с добри пожелания. Да ви светна само с факта, че училището е средата където избоява всичко гнило дискутирано по-горе. Обърнете се към училищното ръководство за съдействие в случай на насилие и ще се превърнете в трън задните им части. Министерството на просветата постулира:"Училището е образователна институция, а не възпитателна." Което значи, че нищо неможе да направи, а освен това и неиска. Същото се отнася и ако пробвате и със следващата инстанция - инспектората. Накратко каквото и да пробвате е дълга и болезнена процеура с никакъв ефект. Искаш бърз ефект - добрият стар ПЕРДАХ е това което ти трябва. Е - не е най-законното средство, но има бърз ефект и вярвайте ми - колкото е по-голям - толкова по-дълго време трае. Но опитайте и по дългата процедура - среща с насилника, родителите му, класнияму ръководител, директора, инспектората, полиция и детска педагогическа стая, отдел закрила на детето и подобните му паразитни структури и след 2-3 години безрезултатно търсене на ефект си спомнете за стария и простичък ПЕРДАХ - колкото по-голям - толкова по-дълготраен ефект. ВЕРВАЙТЕ МИ.
dimnel 17:06 / 29.01.2011 Стига вече с тая агресия! Само за това се говори и пише навсякъде! Смятам, че е време да поговорим за един проблем, който всяко второ дете има, и той е тревожността в училищната възраст. Защото ако не се вземат мерки навреме, тя може да стане патологична и да пречи в бъдеще на развитието на един млад индивид!!!
Anna 20:09 / 30.11.2010 Седми клас съм на 13 години и съм по-различна от съучениците си. Винаги съм била. Започнах да мисля сериозно преди връсниците си и точно за това винаги съм била отбягвана и унижавана всеячески, различието ми го докара. И понеже съм с голяма уста, човек с мнение, не мога да не си го кажа. Квот` мисня- казвам си го. Това вбесява другите. Дори в света на възрастните е така-всеки обича мълчаливите хорица дето тичат след нечий гъз. И тук е така. Има две-три момиченца - "лидерите", на които думата им е от метал за заобикалащата ги тийн среда. Квото кажат - става. Пикли. Ненужни. Злобарки. Абе както и да ги наричам - всеки движи с тях и ако на някой не му изнася той е аут. Или си лидер или протеже. Аз понеже не мога да си мълча и да съм протеже - изразявам мнението си. Но това породява конфликти. Не може просто да отидеш при някоя твоя съученичка и да и кажеш, че блузата не и отива, ако въпросното момиче движи с лидерките! Ако го направиш следват псувни - най-леката форма на насилие. На мен обаче ми писна и казах на едното момиче, че е неприятна за околните. Тя вместо да помисли над казаното започна да ме напада. Всички започнаха. Пак казвам - или си лидер с мение или тичаш без лидер и си без мнение. Аз нито искам да съм такава гаднярка, нито да съм като онези съученички заради които утре няма да отида на училище.
Stefani 17:44 / 13.10.2010 Аз съм момиче от 6 клас, уча в малко училище и аз само съм 6 клас. Днес имах 'Човекът и природата' при директорката и понеже не знаех 3 буквички (Учим за скорост, движение и т.н. ) и тя се ядоса и ми каза, че съм пикла и после дойде зад мен и ме зашлеви отзад, но силничко, а аз нищо не можах да кажа, но следващия час ще я направя за 2 стотинки, както тя мен... Та имах предвид, че това е физическо насилие и не й е за първи път ... И това е противозаконно...
Georgi 22:18 / 05.10.2010 в днешно време по голям проблем е психическото насилие. Аз съм на 17 год. и в моето училище може да се каже че в всеки клас има по двама трима които търпят обиди или нещо от останалите, учителите знаят но никой нищо не прави и така някои си остават под тормоз и няма какво да направят, не знам кой и с какво трябва да се намеси, но ако не се спре това ще стане още по зле. Ако някой има идеи или предложения да пише!!
valko 19:43 / 17.09.2010 Дали не е възможно Синдрома на Емоционалния Срив да генерира агресията не само у децата а у всички?
............................... 19:19 / 22.04.2010 mnogo e hubavo
ели 21:24 / 01.03.2010 На мен ми трябваше да прочета нещо за училще,затова отворих сайта, но започнах да чета всичко внимателно и научих полезни неща! Статията е много хубава!
Боянова 23:39 / 27.02.2010 @ К. Костадинова "Изясняването на обстоятелствата по проявата на агресия, не бива да бъде водено от стремежа да се открие и докаже вината на насилника и да се постигне някакво, по възможност заслужено тежко наказание за него, „да възтържествува справедливостта", а да цели откриване на причините за конфликта между насилника и жертвата /защо точно по този начин са се отнесли с него - да отмъстят, да унизят, от завист, злоба, проява на буен нрав, да се пошегуват и др." В едно училище се случило така, че едно момиче било изнасилено. Какво се опитвате да кажете, че не следва да се докаже вината на насилника ли? И защо да не получи наказание? Защото имал проблеми ли? Само затова ли? А това, че имал проблеми означава ли, че има право и да изнасилва? Ако утре реши, че има право и да убие? А знаете ли, че според българското законодателство нямате право да не сезирате едни такива хора, дето се занимават с детската престъпност, ако има ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу дете и това ви е известно (защото една не малка част от насилието в училище е именно това- тя е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ) колкото и да не искате да търсите ОТГОВОРНОСТ от извършителя? Аз също съм психолог. И съм на позицията, че приказки от типа "много говорим и нищо съществено не казваме" не ми се четът. @ М. Околийски Може би следваше да започнете с ДАЗД. Аз добавям: ДЕТСКА ПЕДАГОГИЧЕСКА СТАЯ - ОБЩИНА НАДЕЖДА ул. Испанска революция № 10 тел. 02 / 37 45 63 И Правилник за ДПС http://lex.bg/laws/ldoc/-13059584

Страници:: 1; 2